Пред риск да загуби 1.3 млрд. евро или 2.6 млрд. лева

...
Пред риск да загуби 1.3 млрд. евро или 2.6 млрд. лева
Коментари Харесай

България е пред риск да загуби 1.3 млрд. евро европейско финансиране до края на 2023 г.

Пред риск да загуби 1.3 милиарда евро или 2.6 милиарда лв. европейски финансиране до края на 2023 година е България, оповестява " Факти ". Тази информация се появи в общественото пространство преди седмици, само че поради разрастващите се престъпни сюжети в страната остана на назад във времето. По време на приемането на бюджета за 2023 година един от главните цели на финансовия министър Асен Василев бе задържането на бюджетния недостиг в границите на 3%. Именно положението на бюджетното салдо е значимо изискване за приемането на България в еврозоната.

За да се запазят обаче приходите задоволително покрай разноските, страната има потребност от свежи финансови инжекции, част от които е планувано да дойдат по линия на Европейския съюз. Рискът от загуба на близо 3 милиарда лв. обаче слага въпроса дали сметките на финансовия министър няма да излязат криви, проучва Евронюз България.

Според екипа на Асен Василев напъните на държавното управление и администрацията са мобилизирани в цялостна степен, с цел да се обезпечи оптимално положително осъществяване както по Плана за възобновяване и резистентност, по този начин и по оперативните стратегии от интервала 2014-2020 и Фонда за обективен преход.

По отношение на ПВУ задачата на кабинета е да се навакса изоставането от последната една година и през втората половина на тази година да бъде изпратено второ искане за заплащане, с цел да бъдат получени средства в размер на съвсем 1.4 милиарда лв., и да се продължи с изпълняването на останалите ограничения, заложени в проекта.

За да се получат парите от Фонда за обективен преход към зелена сила би трябвало териториалните проекти на най-важните минни региони в страната да бъдат признати от Европейска комисия до края на годината. В противоположен случай, страната ни ще загуби 826 млн. евро за трите най-засегнати района, в допълнение на към този момент изгубените в края на 2022 година 97 млн. евро.

България чака финансови средства и по линия на Кохезионната политика за развиване на районите. Те обаче са за интервала 2014 – 2020 година. Немалка част от плановете по този фонд са на стадий, който не разрешава завършването им в границите на 2023 година. За да не бъдат изгубени парите, държавното управление счита да замрази тези планове, които нямат никакъв късмет да бъдат завършени тази година. Те ще бъдат сменени с нови, аварийни и „ по-експресни “ планове.

Освен това ръководещите имат намерение да трансферират част от средствата по стратегиите към инструмента SAFE. В края на месец юни Министерският съвет е одобрил да се трансферират там над 350 милиона лв..

826 милиона евро от Фонда за обективен преход висят „ на косъм “.

Парите по този фонд са свързани с териториалните проекти за трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Първата им версия е пусната за публично разискване през юли месец 2022 година. В началото на този месец са пуснати още веднъж – отново за публично разискване - от Министерство на енергетиката.

Според финансовото ведомство първата версия на тези проекти е оповестена още от кабинета на Кирил Петков. Заради неактивност от страна на служебния кабинет на Румен Радев в връзката с Европейска комисия до юли месец тази 2023 година развиване не е имало. През август т. година министерството на енергетиката пуска за публично разискване обновена версия на териториалните проекти.

В новите текстове са отразени рекомендациите на Европейската комисия. Общественото разискване завършва на 13 септември.

Над 556 милиона евро са под риск от оперативните стратегии на Европейски Съюз за миналия програмен интервал 2014-2020 година

Правителството възнамерява да пренасочи 350 млн. евро от парите под риск към инструмента SAFE, през който да се насочат към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Чрез този фонд се изплащаха обезщетенията за високите цени на електрическата енергия през 2022 година. Важно обаче е да уточним обаче какво в действителност е инструментът SAFE.

Той е препоръчан от Европейската комисия като механизъм за поддръжка на дребните и междинни предприятия и на уязвимите семейства, изключително наранени от увеличените цени на силата в следствие от военната експанзия против Украйна. В България SAFE ще служи за възобновяване на разноските на предприятията поради високите цени на електрическата енергия. Тъй като обезщетенията за бизнеса са били изплатени посредством национално финансиране, средствата по инструмента SAFE ще послужат за възобновяване на тези средства в хазната.

По оперативна стратегия " Транспорт " са застрашени 178 млн. евро, сочат данните на финансовото министерство.

По думите на министър Василев няма да може да бъде приключен нито един огромен железопътен план. Данните на министерството на финансите сочат, че досега изплатените средства по Оперативна стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ в интервала 2014-2020 година са в размер на 2.489 милиарда лв., което съставлява 71% от бюджета на програмата.

За да получим парите по втория транш, би трябвало да бъдат изпълнени 66 ограничения до края на 2022 година. Очевидно този период към този момент е изтърван, заради което държавното управление ще се опита да приключи всички законодателни и незаконодателни промени до края на септември тази година. Ако това се случи, България ще получи средства в размер на 1.4 милиарда лв.. От неизпълнените ограничения към половината са законодателни и зависят и от Народното събрание. Другата половина от неизпълнените ограничения са свързани с вложенията, макар че при тях не е било належащо съществуването на работещ парламент и наваксването не е единствено въпрос на политическа воля.

В края на юли месец тази година депутатите одобриха две от ограниченията с промени в Търговския закон. На полусъединител в деловодството на Народното събрание седят Законът за КПКОНПИ, Законът за силата от възобновими източници, Законът за публичните поръчки, както и множеството от останалите законодателни ограничения. Необходимо е и да бъде изменен признатият от 48-то Народно заседание закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали за нарушавания.

Висящи обаче остават измененията в Закона за правосъдната власт, които плануват по-широк надзор върху магистратите от страна на Инспектората към Висшия правосъден съвет. Припомняме, че президентът наложи несъгласие точно на този закон поради текста, който урежда отделянето на следствието от прокуратурата.

Друг закон, които следва да се гледа в пленарната зала, е и Законът за неплатежоспособност на физическите лица, който ще разреши на физически лица да афишират банкрут.

Народните представители ще стартират работа на 1-и септември, което им дава тъкмо един месец да одобряват всички останали законопроекти, с цел да можем да получим парите от второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР